Un Viaje - испански по метода Класическа сугестоп&#
  • Начало
  • За мен
  • книги
  • Сугестопедия
    • Студио "Un Viaje" >
      • Нива на обучение
      • Курсове >
        • Програма за курсове
        • "Cafe con caña"
        • Необходима информация
      • Други дейности
      • Приятели
    • Проф. Д-р Георги Лозанов
    • Проф. Д-р Евелина Гатева
    • Фондация Проф. Д-р Георги Лозанов
  • Галерия
    • Снимки
    • Видео
    • В "Un Viaje" творим
    • В медиите
  • Blog
  • Контакти

Ние избираме (дали да бъдем подкрепа или спънка)

6/21/2021

Comments

 
Всяко ново начало е свързано с първи стъпки, с усилия на волята и желание да се достигне добър резултат.

Както всяко малко дете прави първите си стъпки несигурно, олюлявайки се на двете си крачета, малко смешно, но с неуморимото желание да върви, така и  човекът, заел се с нещо ново „прохожда“ с много ентусиазъм, любопитство и разбира се,  несигурност.

Ако при прохождането на детето се случи нещо необичайно неприятно, например, много тежко падане с болезнено удряне, то може процеса временно да бъде преустановен. Често срещани са случаите след подобно падане малкото дете да се върне към пълзене за едно известно време. Това е познатият, по-сигурен за момента начин на придвижване. Ако в тези моменти до детето стои любящ и търпелив родител, то той няма да насили процеса. Ще изчака, спокоен, че всичко ще се оправи и детето отново ще започне да прави стъпчици към своята самостоятелност. Така след време естествената потребност за вървеж отново се пробужда, по-силна от спомена за падането и болката, които на практика изчезват.

Процесът на научаване на нещо ново, като например, четене, писане, смятане, нов спорт, танц, рисуване, свирене на музикален инструмент, чужд език, наподобява напълно този, на прохождането на малкото дете. Ако желанието е вътрешно, тоест, произлиза от дълбоките недра на човешката душа, то първите стъпки ще бъдат заредени с огромното желание за успех, но естествено неуверени. Ако по пътя си човекът бъде подкрепен от ласкаво отношение и не се спъне от жестока критика, сарказъм или назидателно отношение към първите му стъпки, което само по себе си е дори по-болезнено от физическото нараняване, то той ще продължи все по-уверено напред.  Неговият процес на учене ще бъде ползотворен и скоро ще може да се наслади на добрите си резултати.

Ако се случи така, че грешките, толкова естествени съюзници на всяко ново начало, биват наказвани, порицавани или осмивани, има реална възможност този, които учи да спре завинаги своя път. Да се откаже. Да намрази. Това е дълбока рана в душата на човека, имайки предвид, че желанието за учене е част от най-дълбоката ѝ същност.

Родителите и учителите са тези, които са най-близките свидетели на всеки нов процес на учене на децата. На практика те са тези, които или подкрепят или спъват този процес. Дали било като родител или като учител, би било добре да си напомняме ежедневно, че всяка наша дума, всяка наша реакция, поглед, жест, отговор или липсата на такъв, всичко, което правим около и с учещите всякакви неща деца,  може да се разчете или като подкрепа, или като порицание. Ние правим съзнателен избор как да присъстваме в този процес. И ако нашето желание е да подкрепяме, то много скоро разчитаме доверието в очите на децата. Техния процес на учене става спокоен и достигат бързо добри резултати. Ако обаче е обратното, приемем ролята на назидаващия, критикуващия, порицаващия, то нека не се учудваме, че резултатите са слаби или се разчита неприязън към нас в очите на децата, както и естествена съпротива на нашите указания или изисквания.
​

Връщайки се към нашето детство лесно бихме отличили хората, които са ни дали криле в нашия полет, от тези, които са ни привързвали с вериги към скалата. Ние избираме какви да бъдем. Ние сме съзнателната подкрепа, както и съзнателната спънка. Изборът от сърце и през любов към всичко случващо се винаги е най-добрият за всички.

                                                                                                                               Ирена Младенова

                                                                                                                                юни, 2021 година

Picture
Comments

Имитацията I-ва част

6/2/2021

Comments

 
Може би една от най-леките и естествени форми да учим разни неща е имитацията.

Опитайте с най-любимата ви песен. Искате да я научите бързо и лесно и едва ли ще посегнете към нотните и стойности, освен ако не сте професионални музиканти /защото те могат да прочетат нотите правилно и от това да излезе мелодия, но песен все още нямаме/. И едва ли ще ви се иска да научите текста на песента първо като стихотворение наизуст, а после да добавите музиката. Така де, пускате си любимото парче на любимата ви група или изпълнител и започвате да пеете. Може в началото да звучите обезкуражаващо дори за самите себе си, но повтаряйки я многократно /добавяйки и сърцето си в изпълнението/, след време звучите възможно най-близко /според вашите гласови възможности, не според тези на изпълнителя/ до оригиналното изпълнение… Ето една добра имитация… (Според едно от определенията в Тълковния речник, думата имитация означава "Подражаване на нещо или на някого.")

Един момент, защо не избрахте изпълнение на ваш приятел или на някой, който изпълнява горе-долу добре любимото ви парче и се предполага, че е по-близко до вашите възможности за пеене… А избрахте оригинала? Интересно… А ако любимото ви парче вече има няколко доста добри изпълнения от различни певци?! На кое ще се спрете? Е, това вече е личен избор. Но отправната точка е не кое е най-лесно за вас, а кое ви звучи най-добре или кое най-много харесвате.

Защото вътрешната ни нагласа е да искаме да се доближаваме до най-доброто. Не се тревожете, няма опасност утре или след седмица всички да пеем като Пласидо Доминго, само защото сме дръзнали да го имитираме, но със сигурност ще пеем по-добре, отколкото ако имитираме неизвестен и не дотам добре звучащ изпълнител. Защо точно песен? Може би защото резултатът от подражанието ни идва много бързо… по-бавничко и повече усилия ще ни коства да имитираме Леонардо да Винчи, например,  но това се отнася за всяко изкуство или наука, която бихме искали да изучим. А във всяка една област на развитие на човечеството има блестящи примери за подражание.

Изключвам имитацията на не дотам добрите примери, като не засягам и тези имитации с цел окарикатуряване на образа. От гледна точка научаване на нещо стойностно се обръщам сам към най-добрите примери, защото те са еталон, към който имаме естествено стремление.  И резултатите със сигурност ще са здравословни и обогатяващи.
​

Така че, имитирайте - смело и без страх, имитирайте най-добрите, най-брилянтните, най-невероятните… и ще бъдете изненадани от лекотата, с която ще напредвате. Успех!

                                                                                                                               Ирена Младенова
                                                                                                                               юни, 2021 година


Picture
Денислав Тодoров, "Път към щастието“, Mастило
Comments

    Archives

    November 2021
    June 2021
    March 2020
    July 2019
    April 2019
    March 2019
    October 2018
    April 2018
    February 2017
    January 2017
    November 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015

    Categories

    All

    RSS Feed



​Сугестопедия, Класическа сугестопедия, Сертифициран сугестопедагог, Методът на класическата сугестопедия, Сугестология, Георги Лозанов, Фондация "Професор Доктор Георги Лозанов и Професор Доктор Евелина Гатева"
created with love by sluchka