Клетва на Учителя Феникс
От дълбините на душата ми и в съзвучие с моето верую
Заклевам се:
Винаги да поглеждам към своя ученик с цялата си любов и уважение. Винаги да помня, че Той е божествено творение, каквито сме всички ние и заслужава да бъде гледан точно по този начин, като едно чудо.
Да подкрепям, без да порицавам; да показвам, без да налагам мнение; да вървя наблизо, без да пресичам пътя на своя ученик или да променям посоката му.
Да слушам и чувам своя ученик със сърце и душа.
Да давам съвет само тогава, когато ми го поиска.
Да наблюдавам, без да осъждам и без да етикетирам.
Да се въздържам от оценяване на резултатите му.
Да се въздържам да правя предположения относно негово поведение или намерение. Вместо това да питам и да откривам честния отговор; да бъда подготвен и да не получа такъв.
Да се смея с него, да плача с него, да изкачвам върхове и да се спускам по сипеите на неговите собствени пътеки. А по моите да вървя сам смирено.
Да бъда търпелив, за да му дам необходимото време за личен напредък и усъвършенстване; да го оставям и да падне тогава, когато не е застрашен живота му; да му позволявам да види и собствените му рани да кървят, подавайки му ръка, за да знае, че не е сам в падането си.
Да уважавам изборите му, без да очаквам те да водят до желан за мен резултат.
Да проявявам уважение към всеки вид напредък на ученика си, било то в точните науки или изкуството, в спорта или в каквато и да е област, защото всички те са еднакво важни за живота.
Да уча неуморно, да се развивам, да изследвам живота в неговите проявления, да пея, да танцувам, да рисувам, да спортувам… Да правя всичко това, което бих искала да се развива в мен и така да показвам без думи, че е възможно и той да се развива до края на живота си.
Да дишам дълбоко, благославяйки живота.
Да обичам и уважавам родителите си и своите учители – така и моят ученик ще ги уважава.
Да вярвам, че правя света едно по-добро място за живот за децата и учениците ми, за техните деца и децата на техните деца.
Заклевам се!
Ирена Младенова
май, 2024 година