Може би една от най-леките и естествени форми да учим разни неща е имитацията.
Опитайте с най-любимата ви песен. Искате да я научите бързо и лесно и едва ли ще посегнете към нотните и стойности, освен ако не сте професионални музиканти /защото те могат да прочетат нотите правилно и от това да излезе мелодия, но песен все още нямаме/. И едва ли ще ви се иска да научите текста на песента първо като стихотворение наизуст, а после да добавите музиката. Така де, пускате си любимото парче на любимата ви група или изпълнител и започвате да пеете. Може в началото да звучите обезкуражаващо дори за самите себе си, но повтаряйки я многократно /добавяйки и сърцето си в изпълнението/, след време звучите възможно най-близко /според вашите гласови възможности, не според тези на изпълнителя/ до оригиналното изпълнение… Ето една добра имитация… (Според едно от определенията в Тълковния речник, думата имитация означава “Подражаване на нещо или на някого.“)
Един момент, защо не избрахте изпълнение на ваш приятел или на някой, който изпълнява горе-долу добре любимото ви парче и се предполага, че е по-близко до вашите възможности за пеене… А избрахте оригинала? Интересно… А ако любимото ви парче вече има няколко доста добри изпълнения от различни певци?! На кое ще се спрете? Е, това вече е личен избор. Но отправната точка е не кое е най-лесно за вас, а кое ви звучи най-добре или кое най-много харесвате.
Защото вътрешната ни нагласа е да искаме да се доближаваме до най-доброто. Не се тревожете, няма опасност утре или след седмица всички да пеем като Пласидо Доминго, само защото сме дръзнали да го имитираме, но със сигурност ще пеем по-добре, отколкото ако имитираме неизвестен и не дотам добре звучащ изпълнител. Защо точно песен? Може би защото резултатът от подражанието ни идва много бързо… по-бавничко и повече усилия ще ни коства да имитираме Леонардо да Винчи, например, но това се отнася за всяко изкуство или наука, която бихме искали да изучим. А във всяка една област на развитие на човечеството има блестящи примери за подражание.
Изключвам имитацията на не дотам добрите примери, като не засягам и тези имитации с цел окарикатуряване на образа. От гледна точка научаване на нещо стойностно се обръщам сам към най-добрите примери, защото те са еталон, към който имаме естествено стремление. И резултатите със сигурност ще са здравословни и обогатяващи.
Така че, имитирайте – смело и без страх, имитирайте най-добрите, най-брилянтните, най-невероятните… и ще бъдете изненадани от лекотата, с която ще напредвате. Успех!
Ирена Младенова
юни, 2021 година
