“ДА ПЪТУВАШ Е КАТО ДА ОБИЧАШ,
Ален де Ботон
e един опит да превърнеш една мечта в реалност”
И да се връщаш в любим град е като да продължиш онзи прекрасен период на влюбеност, който не ти дава покой… В който очите ти не престават да се радват, ръцете ти желаят да докосват, краката ти не се изморяват да бродят по познати и непознати улици, дъхът ти винаги да спира пред любими сгради, в които все още има нещо загадъчно и неразкрито… А миризмите… пленник си на уханието, без дори то ни най-малко да наподобява омаен парфюм…
Дали съм влюбена?! Постоянно… в живота… в нещата, които правя, в тези, които бих искала да правя, обичам тези, които съм направила… и грешките си, включително. И в Барселона, без сянка на никакво съмнение… Два-три дни преминават в трескаво обикаляне на любимите ми места, защото още при първото ми посещение съм усетила онова подкосяващо коленете вълнение, като при среща с мъж, в който започвам да се влюбвам… Физически е уморително да се отдам на досега си с любимия си град, да забравя дори да мигам, когато се изправя пред Саграда Фамилия или за пореден път изкачвам хълма към Парк Гюел… или стоя повече от час захласната пред пеещите фонтани и смееща се като малко дете при най-високото издигане на водата (харесва ми в синьо и зелено; в червено е като огромен огън, а в бяло ме подготвя за синьото и зеленото)… Но душата ми ликува и иска още и на разсъмване, и по обяд, и след обяд…
А вечерта може да оставя вятърът да погали косите ми на кръглата площадка на бившата Арена където, както навсякъде по улиците и площадите на този град, мога да се насладя на усмихнатите лица на хора от всякакви националности, цвят на кожата, косата, на лавината от странни дрехи и аксесоари и да чувам песента на най-различни езици, долавяйки тези, които разбирам и притихвайки пред тези, които са все още далечни за мен. Относно хората… усмивки и спокойствие… тук-таме забързаност, все пак в Барселона има и работещи, не само шляещи се… Вероятно има и такива, които не са влюбени в този град, но най-вероятно почти всички, докоснали се до него, поне го намират за очарователен. И искат отново да го видят някой ден.
А аз продължавам с моето усещане от първите месеци на влюбеност и отдаденост, което всъщност ме прави лека, почти летяща, очакваща пеещи и бликащи чудеса! И да превърна друга своя мечта в реалност! За да продължа периода на влюбване в един дълъг, дълъг период на обичане… почти до края на живота ми… както може да бъде само една истинска любов.
Ирена Младенова
Октомври, 2015 година